Нади– Шодана – балансът, който води към Освобождение

Всеки един от нас поне веднъж в живота си е чувал, че чрез дъха може да овладее всички природни сили, че неговия дъх е неговата сила и че овладявайки дъха си, ти ставаш адепт, и смъртта стои далече от теб.

Помисли си възможен ли е животът в теб без дъха ти, сега в този момент?

Кога е започнал живота в това тяло, което обитаваш сега?

Започнал е с първата ти глътка въздух…

Дъхът е фундаментът на живота ни, дъхът е един от най-мощните  инструмент, който Бог ни е дарил, за да Го достигнем, да се научим да пребиваваме в него и да се освободим. Дъхът е сила за духа ни и тази сила, за да бъде овладяна иска посвещение и упорита отдаденост.

Неслучайно много йога учители казват, че истинската Йога практика започва с пранаяма, когато започнем да владеем дъха си. Само тогава можем да успокоим ума и да навлезем в дълбоките нива на медитация.

Какво е Пранаяма:

В „Сутрите на Патанджали“ – фундаментален текст за смисъла на йога се казва:

„ Тасмин сати свасапрасвасайор гативиччеда пранаяма“ – Регулирането на дишането или контролирането на праната е спирането на вдишването и издишването,  което следва след постигане на баланс в позата“.  Какво ни казва великият мъдрец, че всъщност силата на Пранаяма е в спирането на дъха, мощният инструмент за дълга младост и сила е кумбакха ( бездихание) и че живот без дъх е постижим, но как….?

Има едно условие, което всички учители поставят, за да можем да започнем да практикуваме Пранаяма и тя да доведе до успех и това условие е – Чистота. Чистота на енергийните канали, наречени Нади.

„Нади“ е тръбен канал за преминаване на прана, или енергия, носеща космически, жизнени, семенни и др. енергии, казва Б.К.С. Айенгар в „Светлина върху пранаяма“, както и чувственост, разум и съзнание в казуалното, финото и физическото тяло.

Има  една техника,  известна на почти всеки йога практикуващ като Нади – Шодана ( или алтернативно дишане). Тя е описана в древните текстове под различни имена, но навсякъде е посочвана като базата за ученика в процеса на овладяване на дъха и изчистване на неговото фино тяло. Ако „нади“ означава канал, то превода на  „шодана“ от санскрит е „пречистване“, „изчистване“.  Тоест „Нади – Шодана“ означава изчистване на нервите и на фините канали в тялото ни.

Нади– Шодана сама по себе си е цялостна практика и както е посочено в много от свещените текстове, може да доведе до изживяване на кевала кумбхака ( естествено задържане на дъха) и състояние  на Самадхи ( да го наречем състояние на Блажеснтво, макар да е много повече от това).

Като ежедневна практика алтернативното дишане може да се използва за укрепване на праничните енергии, отстраняване на праничните блокажи и постигане на равновесие между двата дяла на Автономната ни Нервна Система ( симпатиков и парасимпатиков дял).  Като терапевтичен инструмент, този дихателен метод може да бъде прилаган при почти всички физически и умствени смущения, а за онези, за които тя е стълб в духовната им практика – тя наистина може да събуди спящата Кундалини Шакти и да я насочи по Сушумна- централният енергиен канал в астралното ни тяло, пътят на духовното пробуждане). Всичко това води към дълбоки състояния на медитация.

„Активирането на Сушумна е много важно и без нея дълбока медитация е невъзможна“ , казва свами Рама – 2007: 125.

Древните йога адепти познавали много добре структурата на тялото. Те откриват и въвеждат Нади– Шодана пранаяма с цел праната на вдишвания и издишвания дъх да преминава през всяка ноздра поред, като по този начин влива нова жизненост и в двете полукъкба на мозъка. Всеизвестно е, че потока на дъха през едната или другата ноздра контролира левия или десния дял на мозъка. Но дъхът в ноздрите контролира и задната част на мозъка, в основата при черепа, който е смятан за съзерцателния мозък-  местонахождението на мъдростта. Дъхът въздейства и на предния активен дял на мозъка, който да кажем най-общо се занимава с външния свят, с информацията която достига до него чрез сетивата ни ( лимбичната система).

Чрез постоянната смяна на ноздрите в Нади- Шодана ( ще дадем по-долу в настоящия текст методиката за изпълнение на практиката) – енергията достига до най-отдалечените части на тялото и мозъка чрез надитата ( каналите), пресичащи чакрите. Практикуващият, както казва Айенгар се сдобива с „ уравновесено действие на всички четвъртинки на мозъка и така се радва на покой, равновесие и хармония.“

Практиката води до хомогенизиране на йонното поле– Ида нади ( лявата ноздра или Лунния канал). Там е хранилището на отрицателни йони, а Пингала нади ( дясната ноздра- Слънчевия канал)- на положителни йони.

Тази практика е панацея за всички липси на баланс. С възстановяването на равновесието в Автономната ни нервна система се овладяват и с течение на времето се премахват първопричините за множество заболявания. Редовното практикуване на това дишане спомага и за подържането на епифизата, която влияе върху хипофизата и притока на хормони към кръвта. Практиката поражда спокойствие и яснота. Спомага за премахване на депресивните склонности и светожъртежа. Пречиства цялото ни финно тяло- енергийните канали, чакрите и т.н. Когато прана протича свободно през всички органи и системи се повишава жизнеността ни на всички нива.

В духовен план тази практика подготвя човек към навлизане във висши медитативни състояния.

А какво всъщност се случва в тялото ни при практикуване на дишане с редуване на ноздрите? Нека разгледаме още малко по- детайлно:

По време на издишването при затваряне на една от ноздрите, свиването на коремните мускули, повишава налягането в коремната кухина, изтласква диафрагмата нагоре и повишава вътрегръдното налягане. Това стимулира блуждаещия нерв ( нервус вагус),  чийто път минава през гръдния кош за разлика от симпатиковите нерви, които минават през гръбначния стълб. Предизвиква се намаляване на сърдечната честота, повишено слюноотделяне и обилно изпотяване, засилва се перисталтиката. Хубаво е да знаем, че дебелото черво е огледало на ума. То реагира пряко на всички наши емоции,  червата ни са богато инервирани и стреса и напрежението напълно объркват фунцията им. В резултат на това, в нас се натрупват токсини, които водят до напълняване и сериозни заболявания.

Проведени изследвания доказват, че практикуването на Нади– Шодана няколко пъти дневно в продължение на месец увеличава кислородната консумация в резултат от активирането на метаболизма. Тоест можем да атакуваме много болести, използвайки дъха си. Свами Рама в една от частите на „Пътят на огъня и светлината“ казва, че със сериозна практика за три месеца можем да изчистим енергийните си канали и да станем  по-здрави.

Често задаван  въпрос по време на йога класовете ми е: „Защо трябва да си запушвам носа? “

Отговорът ни е даден в древния текст– СВАРОДАЯ– ВИВАРАНА, който ни обяснява древното учение Свародая. Свара от санскрит  означава „ въздушен поток, преминаващ през ноздрите“, а „ удая“ означава – „ развивам“, „ създавам“.  Чрез свара – въздушния поток, се извършва фина регулация на процесите в тялото и съзнанието ни. Под въздействието на парасипатиковата и симпатиковата нервна система, носната лигавица се явява фин инструмент за ритмично активиране на лявата и дясната ноздра- съответно на лявата и дясната мозъчна хемисфера, а оттук и на функциите на цялата лява и дясна телесна половина. Постоянно се редуват охлаждащи ( чрез лявата ноздра) и загряващи ( чрез дясната ноздра) процеси- абстрактно и математическо мислене. Дишането ни е силно свързано с ума и съзнанието.  Ако дишането ни промени ритъма си и дълбочината си, това неминуемо се отразява на ума ни. Депресията например, се свързва с хиперактивна дясна хемисфера и относително по- слабо активна лява хемисфера.  Следователно, ако искаме да си помогнем при депресивно състояние, е добре да увеличим потока на дъха си през лявата ноздра, да задействаме по-активно парасимпатиковата си нервна система.

Когато двете ноздри са еднакво отворени, за което ни помага практикуването на Нади – Шодана, се смята, че се активира централния нервен канал – Сушумна нади – това дишане е известно като шуня свара,  „ шуня“ означава “пустота“.  За един йогин това е най-важният вид дишане. При него умът се успокоява и се улеснява навлизането в дълбоките нива на медитация.

Стимулирането на парасимпатиковата нервна система въздейства и върхи жлъчния мехур и жлъчните пътища, както и навсякъде, където има жлезисти структури, като така се увеличава воднистата им секреция. Така се получава нещо като вътрешна баня на органите ни. Алкално– киселинния баланс се измества по посока на алкализиране. Под въздействието на парасимпатиковия дял на нервната система се задейства „мигриращия моторен комплекс“ на червата, който  се грижи за тяхното изпразване– вероятно именно той се задейства по време на тази практиката и тя спомага и за загуба на излишно тегло.

Как да изпълняваме тази пранаяма?

Разбира се най-добре е да научите и да преминете през различните й етапи с помощта и под наблюдението на опитен йога учител. Овладяването на дъха и работата с него не е шега. Хата Йога прадипика (2.15) ни казва, че „ Както постепенно опитомяваме лъвове, слонове и тигри, по същия начин трябва да овладяваме и прана. Иначе тя ще убие практикуващия“.

Важно е да знаем, че тази практика се прави на празен стомах, поне три часа след хранене. Можем да я практикуваме след пиенето на топла вода сутрин. Не практикуваме ако сме гневни и ядосани. Хубаво е да сме със широки и удобни дрехи без ластици.

Гърбът, шията и главата трябва да са изправени и да са в една вертикална линия. Седнали сме в удобна медитативна поза, в която няма напрежение и оставаме абсолютно неподвижни в нея. Може леко в позата, която сме избрали да избутаме напред опашната кост, което позволява долните чакри да се подредят в една линия. Хубаво е преди Нади – Шодана да направим няколко серии Кабалабхати- коремно дишане, чрез него почистваме останали секрети, засушават се лигавиците и се подготвят за фината работа с дъха в алтернативното дишане.

Хубаво е да практикуваме всеки етап от тази пранаяма поне 2-3 седмици и да не преминаваме към следващ преди да сме овладели до съвършенство предишния.

Един кръг на Нади- Шодана се състои от два пълни дъха– вдишваме през лява ноздра- издишваме през дясна, вдишваме дясна ноздра и издишаме лява, като контролираме ноздрите с дясната си ръка, която е поставена най- често във Вишну мудра ( показалец и средем пръст са прибрани към дланта, с палец контролираме дясна ноздра, а с безименния и малкия пръст контролираме лявата ноздра). Постепенно с овладяването на техниката започваме да включваме задържане на дъха след вдишване и издишване,  а в стадиите за средно напреднали и напреднали се изпълняват заключванията – така наречените бандхи. Обикновено ритъма на дъха е 1:2– ако вдишаме броейки до 4, издишаме до 8.  Когато удължаваме издишването активираме Парасимпатиковия дял и навлизаме в по- дълбока медитация. Разбира се всеки начинаещ би могъл да практикува равни едно на друго– вдишвания и издишвания– равния ритъм успокоява сърцето и мозъка, което по- конкретно помага на хора със сърдечно съдови и нервни заболявания, както и при всички състояния, свързани с напрежение. Ритъмът 1:2 ( вдишване – издишване) поражда дълбоко отпускане, сърдечния ритъм се забавя и кръвното налягане спада.

Най- утвърденият ритъм за Нади – Шодана е 1:4:2 ( вдишване – задържане – издишане). Този ритъм поражда дълбоко психологично и пранично въздействие и се използва като подготовка за събуждане на Кундалини.

Най- добре за всички страдащи от високо кръвно налягане, сърдечни заболявания или пептична язва е да подържат ритъм 1:2 ( вдишване – издишване) без да задържат дъха.

С развиването ни в практивуването на тази пранаяма можем да вкараме различни визуализации. Свами Шивананда ни съветва да си създадем специални умствени нагласи (бхава ), че всички божествени качества (деви сампат) – като състрадание, прошка, мир, радост, любов навлизат във нас с вдишания въздух, а всички демонични качества (асури сампат) – като похот, гняв, алчност, завист ни напускат с издишания въздух. Можем по време на вдишване, задържане и издишване да си напяваме ОМ или Гаятри мантра.

Тази пранаяма премахва болести, пречиствайки надите, стабилизира концентацията на ума, дава сила, подобрява храносмилането, усилва храносмилателния огън и апетита, помага за спазване на брахмачаря ( въздържание), мозъкът става свеж, ясен и спокоен и води към споменатото вече, събуждане на Кундалини шакти.

Целта казва Свами Шивананда е „ както вдишването, така и издишването да спрат. Практикуващия трябва да зависи изцяло от Брахман. Това е върховната цел на живота“.

Същото, което ни казва Патанджали и в опредлението си за пранаяма, което цитирах по-горе.

Когато няма дъх, но има съзнание за всичко което се случва около нас ние осъзнаваме ролята си на наблюдатели в този живот и можем да погледем на всичко което се променя в света като на голяма илюзия ( майа). Вече сме по-близо до истинската си природа, до дома си и идва Мокша – Освобождението.

Автор: Кристиана Бакалова- йога преподавател в ” Чакра”

Оставете Коментар